This repository has been archived by the owner on Apr 7, 2023. It is now read-only.
-
Notifications
You must be signed in to change notification settings - Fork 20
/
03-data_structures.slide
429 lines (247 loc) · 13.5 KB
/
03-data_structures.slide
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
44
45
46
47
48
49
50
51
52
53
54
55
56
57
58
59
60
61
62
63
64
65
66
67
68
69
70
71
72
73
74
75
76
77
78
79
80
81
82
83
84
85
86
87
88
89
90
91
92
93
94
95
96
97
98
99
100
101
102
103
104
105
106
107
108
109
110
111
112
113
114
115
116
117
118
119
120
121
122
123
124
125
126
127
128
129
130
131
132
133
134
135
136
137
138
139
140
141
142
143
144
145
146
147
148
149
150
151
152
153
154
155
156
157
158
159
160
161
162
163
164
165
166
167
168
169
170
171
172
173
174
175
176
177
178
179
180
181
182
183
184
185
186
187
188
189
190
191
192
193
194
195
196
197
198
199
200
201
202
203
204
205
206
207
208
209
210
211
212
213
214
215
216
217
218
219
220
221
222
223
224
225
226
227
228
229
230
231
232
233
234
235
236
237
238
239
240
241
242
243
244
245
246
247
248
249
250
251
252
253
254
255
256
257
258
259
260
261
262
263
264
265
266
267
268
269
270
271
272
273
274
275
276
277
278
279
280
281
282
283
284
285
286
287
288
289
290
291
292
293
294
295
296
297
298
299
300
301
302
303
304
305
306
307
308
309
310
311
312
313
314
315
316
317
318
319
320
321
322
323
324
325
326
327
328
329
330
331
332
333
334
335
336
337
338
339
340
341
342
343
344
345
346
347
348
349
350
351
352
353
354
355
356
357
358
359
360
361
362
363
364
365
366
367
368
369
370
371
372
373
374
375
376
377
378
379
380
381
382
383
384
385
386
387
388
389
390
391
392
393
394
395
396
397
398
399
400
401
402
403
404
405
406
407
408
409
410
411
412
413
414
415
416
417
418
419
420
421
422
423
424
425
426
427
428
429
Структури от данни
24.10.2018
http://fmi.golang.bg/
@fmi_golang
* Но преди това...
* Ретроспекция на домашното
- функции за еднократна употреба
- `defer` в `Generator` <3
- left foldedness
* Почти! Сега само малко...
* Въпрос за мъфин #1
Какво ще покаже следния код?
func 4times4() (res int) {
defer func() {
res *= 4
}
return 4
}
fmt.Println(4times4())
- Синтактична грешка. `4times4` не е валидно име на функция.
* Въпрос за мъфин #2
С какво можем да сравняваме функции?
- Само с `nil`
* Въпрос за мъфин #3
Ако знаем, че `foo` е указател към `int` в масив, то как можем да вземем следващия елемент в масива?
- Не можем. Няма аритметика с указатели.
* Въпрос за мъфин #4
Кога се оценяват аргументите на `defer` функция?
- По време на оценяване на `defer` израза.
* Arrays
- По нашенски: масиви
- Последователност от еднакви по тип елементи
- С конкретна фиксирана дължина
.play code/data_structures/array.go /^func main()/,/^}/
Очевидно броим от 0
* Инициализация
var x [5]string
x[0] = "Баба"
x[1] = "меца"
x[2] = "яде"
x[3] = "от"
x[4] = "медеца"
или накратко:
x := [6]float64{98, 93, 77, 82, 83}
Чакай малко! Подали сме само 5 числа.
x[5] == 0
* Компилаторите могат да броят!
- Да, и ние бяхме изненадани
x := [...]string{"Incredible", "isn't", "it?"}
- В този случай `x` е от тип `[3]string`
* Сравняване на масиви
Да разгледаме следния код
.play code/data_structures/array_comparison.go /dqdo/,/fmt/
* Големината на масив е част от типа му
.play code/data_structures/array_comparison_error.go /dqdo/,/fmt/
* Черва на масивите
- Те са стойности, копират се, а не се предават по стойност
func (foo [100]uint32)
- Дори, когато правим
a := [100]float64
b := a
- Може да се избегне с указател към масив
func (foo *[100]uint32)
- Няма нужда да го ползвате, ще видите защо след малко
* Полезнотии
- `len()` - връща размера като int
- `range` - ключова дума, която позволява да итерираме по индекс и стойност
for index, value := range arr {
...
}
for index := 0; index < len(arr); index++ {
value := arr[index]
...
}
Тези два цикъла са еквивалентни
_(Заради_range_нямаме_нужда_от_foreach)_
* Това е много готино, но...
- Не могат да растат
- Или да се свиват
- Спомняте ли указателя към масив? А ако искаме да подадем масив с друга дължина?
- Какво е това!? Живеем в 2018, не може ли да се направи нещо?
* Slices
Като масивите имат дължина и могат да се индексират, но дължината им може да се променя*.
var x []float64
Горното само създава променливата, а се инициализира по следния начин:
x := make([]float64, 5)
Това указва на слайса да бъде с размер 5. Всеки слайс е част от масив с не по-малка дължина от слайса.
x := make([]float64, 5, 10)
Това е същото като горното, но този слайс сочи към масив с размер 10.
* Без изрично `make(...)`
numbers := []float64{0, 1.2, 3.4, 55.3}
- Създава slice-a "numbers" от тип []float64 и го запълва
* Слайсове в действие
arr := [6]float64{1, 2, 3, 4, 5, 6}
x := arr[1:5]
Създаваме слайс от втори до пети елемент включително на масива arr.
x := arr[2:] // Взема всички без първите два елемента
x := arr[:2] // Взема първите два елемента
x := arr[:] // Взема всички елементи
* Не точно масиви
- Външно се държат като такива
- Но всъщност един slice е (малка) структура, която е построена "върху" array
- Всички операции с тях са евтини
- Всяко оразмеряване прави _нов_ евтин слайс
- ... който "сочи" към същия масив в паметта
* Структура
.image assets/slice.jpg
x := []int{2, 3, 5, 7, 11}
Създава нов slice, който сочи към нов масив от 5 елемента.
y := x[1:3]
Създава нов slice, но не и нов масив - използва се вече съществуващия за x.
* Полезнотии
* len и cap
- `len(x)` - Взема размера на slice-а
- `cap(x)` - Взема размера на масива, към който slice-а сочи
.play code/data_structures/len_vs_cap.go /^func main()/,/^}/
* Нулева стойност
- Както всичко в Go си имат нулева стойност и това е nil
var foo []uint32
foo == nil // True
- `len` и `cap` връщат 0 за нулев slice
len(foo) == cap(foo) == 0
* Резултатни slice-ове
- Ако разгледаме
x := []uint32{0, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7}
y := x[:]
y[4] = 42
x[4] == 42 // True
- `y` не копира съдържанието на `x`
- Kоето прави операцията много ефективна, независимо колко е голям `x`
- Подаването като аргумент на функция копира самия slice, но не стойностите на масива, към който сочи
- Създава се нов slice, който сочи към масива на оригинала
* `cap` - втори епизод
x := []uint32{0, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7}
y := x[2:4] // [2, 3]
y = y[:cap(y)] // [2, 3, 4, 5, 6, 7]
- Опит да го увеличим над оригиналната големина на масива води до runtime panic
* append
Built-in функция, която добавя елементи към края на slice:
sliceA := []int{1, 2, 3}
sliceB := append(sliceA, 4, 5) // [1 2 3 4 5]
Може да добавя и един slice към друг:
sliceC := append(sliceA, sliceB...)
Ако в резултатния slice има достатъчно място, той се използва непроменен. Ако няма, автоматично се заделя по-голям slice:
sliceD := make([]int, 0, 3) // len = 0, cap = 3
sliceD = append(sliceD, 1, 2) // len = 2, cap = 3
sliceD = append(sliceD, 2, 4) // len = 4, cap = 6
* Трик с append
Изтриване на n-ия елемент от слайс
x := []int{1, 2, 3, 4, 5}
x = append(x[:n], x[n+1:]...)
Ако n = 2:
[]int{1, 2, 4, 5}
* copy(dst, src)
- Копира елементи от един слайс в друг
- Връща броя копирани елементи
- Source и destination може да се припокриват
* copy(dst, src) - примери
var l int
slice1 := []int{1, 2, 3, 4}
slice2 := []int{7, 6, 5}
Копираме трите елемента от `slice2` в `slice1`
l = copy(slice1, slice2) // slice1 = [7 6 5 4], l = 3
Копираме края на slice1 в началото му
l = copy(slice1, slice1[2:]) // slice1 = [3 4 3 4], l = 2
Копираме slice1 в slice2
l = copy(slice2, slice1) // slice2 = [1 2 3], l = 3
// Копират се само първите 3 елемента, защото len(slice2) = 3
* slice "gotchas"
1. Опит за писане в неинициализиран слайс води до паника.
2. Масивите, в които се съхраняват данните на слайсовете, не се чистят от garbage collector-a, докато има референции (слайсове) към тях.
// WARNING: shitty code, don't do this at home. We are professionals!
func GetFileHeader(filename string) []byte {
b, _ := ioutil.ReadFile(filename)
return b[:10]
}
Цялото съдържание на файла няма да бъде изчистено от паметта, докато първите 10 байта се ползват някъде.
Решение: copy() в нов слайс
* Maps
Неподредена колекция от двойки ключове и стойности
var x map[string]int // Ключовете в x са низове, а стойностите числа
За да го инициализраме, ползваме `make`:
x := make(map[string]int)
Подобно на слайсовете, писането в неинициализиран map води до паника.
Ползваме го почти както масиви и слайсове. Добавяне на стойност:
x["key"] = 10
За да вземем стойност по ключ:
value, ok := x["key"]
`ok` е `true`, ако съществува двойка с такъв ключ. В противен случай, `value` е нулевата стойност на типа (`""` за `string`) и `ok` е false.
* Полезнотии
- Бързо инициализиране:
wordcount := map[string]int{"word1": 10, "word2": 5}
- Изтриването на стойност става с `delete`:
x := make(map[string]int)
delete(x, "key") // Изтрива двойката с ключ е "key". Ако няма такава, нищо не се случва.
- Проверка дали даден ключ съществува:
if _, ok := x["key"]; ok {
fmt.Println("key exists")
}
- Итерирането става с `range`:
for key, value := range m {
fmt.Println("Key:", key, "Value:", value)
}
* Ключове
- Трябва да а от "сравняем" тип
* Сравняване?
.link https://golang.org/ref/spec#Comparison_operators
- Накратко (и непълно): bool, numeric, string, channel, interface са сравними
- Масиви са сравними ако стойностите им са сравними и са равни когато всичките им стойности са равни
- Указатели са сравними и са равни когато сочат към една и съща променлива
- Структури са сравними, когато всичките им полета са сравними
- Има несравними неща, има и такива, които ще доведат до runtime panic ако ги сравнявате
- Прочетете поне веднъж спецификацията, където всичко е изброено пълно - кратка е
* Конкурентен достъп
- За конкурентност ще говорим по - нататък, но за сега запомнете следните неща
- Ако се чете и пише едновременно в array, slice или map, поведенито е недефинирано
- a.k.a. не са thread-safe
- Често се случва паника
* Конкурентен достъп (2)
Но има [[https://golang.org/pkg/sync/#Map][sync.Map]] в стандартната библиотека, който позволява конкурентен достъп.
* Structs
- Добре познатите C структури
- Контейнер, който съдържа полета от други типове
type Person struct {
name string
age uint
}
var chochko Person
chochko.name = "Чочко"
chochko.age = 27
Други начини за инициализиране:
chochko := Person{name: "Чочко", age: 27}
chochko := Person{"Чочко", 27}
* new()
- Алокира памет, която да използваме за дадения тип
- Връща указател към нулирана, но не инициализирана памет
chochko := new(Person)
chochko.name = "Чочко"
chochko.age = 27
- chochko е *Person, но се използва по същия начин ('cause -> is so 80s)
* new() vs. make()
new само заделя и нулира памет, а make инициализира, т.е.:
.play code/data_structures/new_vs_make.go
- Демек `make` се ползва само върху `slice` и `map`
* Следващия път
- Типове и интерфейси